ВЪЗКЛИЦАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЛИЦА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се отнася до възклицание. Такива възгледи циркулират обикновено във вестниците. Само че у д-р Кръстева те са облечени в една възклицателна форма, която действува тягостно. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 22.

2. Като същ. възклицателна ж. Остар., сега разг. Удивителен знак, удивителна. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицателни, въпросителни — много и все червени като капчици кръв. Ст. Кралевски, ВО, 138.

◊ Възклицателен знак. Остар. Грам. Препинателен знак при възклицание; удивителен знак. Възклицателно изречение. Грам. Изречение, в което мисълта е свързана с израз на силно чувство.