ВЪЗКРЕСИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКРЕСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Лице, което възкресява някого или нещо. — А от когато ти почна да ми четеш, да ми разправяш за страданията на хората — аз пораснах и макар сляпа, аз погледнах с душата си. Нима това е малко, нима може възкръсналият да не боготвори възкресителя си? Ив. Кирилов, Ж, 82. Първ възкресител на българската народност в Западна Македония беше учителят Димитър Миладинов от Струга. Г. Бенев, БК (превод), 25.