ВЪЗКРЕСЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКРЕСЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възкресявам и от възкресявам се. През 1770-1772 Екатерина II предлага на Австрия тъй наречения "гръцки проект" — един план за унищожение и подялба на турската държава и за възкресяване на някогашното византийско царство. Б. Пенев, НБВ, 36. Васил Стоянов, който пръв повдига въпроса за възкресяването на цариградската "Българска книжнина", при своето решение е бил под силното въздействие на всичко изпитано от него като студент в Прага, в една среда от чешки учени, писатели и публицисти, които са работели с ентусиазъм за културното развитие и политическите права на народа си. М. Арнаудов, БКД, 55.