ВЪЗКРИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКРИВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възкривя като прил. Остар. и диал. 1. Който е с дъгообразна форма; закривен. Краката на кучето, на лъва, на котката и на други еще някои животни .., имат .. ноктие остри и възкривени като въдица, за да разкъсват с тях храната си. П. Р. Славейков, ПЧ, 15.

2. Който се отклонява встрани. Те стигнаха в една възкривена улица, която беше една от косвените на широкия път Тарла-баши. П. Р. Славейков, ЦП II, 177.