ВЪЗКЪДРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЪ̀ДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко, леко къдрав. Той беше само на осемнайсет години, тъмен пух бе подкарал под носа му и по краищата на брадата му, а тежаха гъсти, възкъдрави тъмни коси до раменете му, разделени на път. Д. Талев, И, 106-107. Косите му бяха опадали над челото и на темето. Отстрани и отзад артистично растеше възкъдрава тъмнокестенява коса. З. Сребров, Избр. разк., 233.