ВЪЗКЪ̀С

ВЪЗКЪ̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-къс от обикновеното или отколкото се очаква. Като развяваше възкъсото си расо, Левски пресече кръчмичката .. и влезе в съседната одая. Ст. Дичев, ЗС II, 626. Единият от играчите,.., с привдигнати рамене и плътно прилепнала възкъса ученическа куртка протягаше дългите си ръце и шумно удряше картите по масата. Сп. Кралевски, ВО, 54. По-късно се запознах в района на Росстрой с едър млад мъж със свежи черти,.., с дебел възкъс нос, широка, добродушна уста. З. Сребров, Избр. разк., 233. Воловете ги водеше един среден,.., с кръгло лице,.., възкъс врат, червендалест, около трийсе и пет годишен человек. Ц. Гинчев, ГК, 44.

Списък на думите по буква