ВЪЗЛАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЗЛАЗ м. Рядко. Изкачване, катерене, възкачване. Препоръча ѝ да се качи на Монблан .. щом обича планинските възлази. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 146. // Индив.

Маршрут, трасе за катерене от алпинисти. Тя поглежда нагоре дали ще може да стигне до оня връх по най-стръмния възлаз. Исканият връх, това е смирението на гордостта. Тя разбира, че ѝ предлагат трудно катерене. Бл. Димитрова, Лав., 111.