ВЪЗЛАЗЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛА̀ЗЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); възля̀за, възлѐзеш, мин. св. възля̀зох, пов. възлѐз, възлѐзте, прич. мин. св. деят. възля̀зъл, -зла, -зло, мн. възлѐзли, св., непрех. Възлизам. По двата големи моста на Янтра се чернееха, твърде дребни оттук, минувачи .. Други слазяха или възлазяха по стръмните побелели улици. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 159.

— Друга (остар. и диал.) форма: возла̀зям.