ВЪЗЛАЗЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛА̀ЗЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлазям; възлизане. Почна се едно бавно и дълго възлазяне и спущане низ тъмните и неравни улици на градеца, които едва побираха гъстите маси хора. Г. Райчев, Избр. съч. II, 61. През тая дупка обязателно трябва да премине всеки поклонник на пещерата и да излезе отгоре на скалата .. И наистина, това възлазяне е своего рода подвиг. Ив. Вазов, Съч. ХV, 35-36.