ВЪЗЛЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀ЗЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За връв, въже, конец и под. — по който са навързани много възли; възловат. Старецът кимна няколко пъти с глава, бръкна в джебовете си, извади възлеста връв, обърна се към светлината и се залови да развързва възлите. К. Петканов, П, 12. От зъберите надолу в тъмната бездна увисна възлесто мокро въже. Змай се надвеси — блесна мълния. А. Дончев, СВС, 687. До кончето крачеше каруцарят — .., с накривен над ухото каскет и възлест камшик в ръка. А. Гуляшки, Л, 17.
2. По който има издутини, подутини, изпъкналости; възловат. В отсрещния ъгъл стар явор ширеше неподвижни гранки, час по час ще се отрони рано пожълтял лист, ще се преметне и завърти във въздуха и безшумно ще падне край разкривения, възлест и грапав вековен дънер. Д. Талев, ПК, 126. — То ако тъй се водеше война! .. — викаше Карагоров зачервен, а от двете страни на шията му набъбваха две възлести жили. В. Геновска, СГ, 405. Сред гората на невисоко хълмче растеше стар дъб с яко възлесто стъбло и черна напукана кора, същинска канара. П. Бобев, ГЕ, 27. Краката му бяха на селски футболист — тънки над коленете, но яки и възлести. А. Мандаджиев, БЦР, 55.
3. Стесн. За ръка или пръсти на ръката — който има изпъкнали, подути стави; възловат. Цялата се беше стопила и смалила. Само работните ѝ ръце с възлести пръсти си оставаха едри, кокалести. А. Дончев, ВР, 157. — .. Тая камбанария хѐ там — протегна той дългата си ръка, която беше цяла скрита в ръкава на палтото му и стърчеше напред само неговият крив, възлест показалец, — тая камбанария .. е дигната против народната воля. Д. Талев, ГЧ, 195. При един опасен завой неволно се опрях с поглед в ръцете му [на шофьора]. Лапести, възлести, уморени, те ме успокояваха за разлика от другите до мене. Бл. Димитрова, ПКС, 281. Тя току чупеше възлестите си, подути от работа пръсти, отпущаше ги на скута, пак ги скопчваше. За какво ли е дошъл докторът? Б. Несторов, АР, 53.
4. За растение — който има надебелявания на стъблото в местата, откъдето излизат листата или клоните; възловат. В полето и в града дърветата се бяха престрашили и вече пукаха възлестите си, налени със сок гранки. Д. Кисьов, Щ, 249. Въпреки предварително прочетените книги за тропика, представите ми за бамбука не отиваха по-далеч от възлестия туристически бастун,.. и градинската тръстика. Ал. Гетман, ВС, 77.