ВЪЗЛИКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛИКУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Книж. Изпадна във възторг, обземе ме голяма ра‑

дост. — Господи, дочаках тържеството на гнева ти — извика пророкът с протегнати към небето ръце и удовлетворената му душа възликува. Елин Пелин, Съч. IV, 76. Някои млади и буйни опозиционери веднага след първото окопитване възликуваха, опиянени от радост. Т. Влайков, Съч. III, 64. На екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета и аз възликувах: — Това трябва да са цифри! Л. Дилов, МСП, 102. Море, възликувай със нас! / Ликувай и вечна си песен / слей с нашто гръмовно "ура"! Ив. Вазов, Съч. V, 24.