ВЪЗЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛЍТАМ, -аш, несв.; възлетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възлетя̀л, ‑а, -о, мн. възлетѐли, св., непрех. Остар. и диал. Политам нагоре, нависоко; хвръквам. Соколите възлетяха, завиваха се на витло и се качеха все по-високо и по-високо във въздуха. Ц. Гинчев, ГК, 205. Мелодични звуци се разлетяваха над покривите из бистрото ширине, възлитаха нагоре към ясното небе. Т. Харманджиев, КЕД, 65.