ВЪЗЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЗЛО нареч. Диал. Много бързо. Чу се изново един звук непонятен, едно грозно и глухо мукане,.., и пак събаряне на сухата пръст, и пак чаткане на камъчетата, които се търкаляха възло надолу из урвата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 57. След пет години трескава, последователна и яростна политическа борба Л. Каравелов възло прекрати "Независимост" и от началато на 1875 г. се прибра да издава "Знание". Ст. Младенов, БТР, 382-383.