ВЪЗЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЗЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до възел¹ (във 2, 3, 6, 7, 9 и 10 знач.). Инките били измислили една проста и удобна възлова азбука, която и до днес някои перуански селяни употребяват. ВН, 1959, бр. 2471, 4. Най-после влакът спря. Двете момчета стъпиха на перона и тръгнаха из подземните тунели на голямата възлова станция. Ал. Бабек, МЕ, 104. Сътрудниците на лабораторията отговарят за качеството на продукцията при възловите машини. ВН, 1960, бр. 2858, 1. Възловата линия, сиреч линията, в която се секат земната и лунната орбита, се движи от изток към запад и прави една обиколка за около 18 1/2 години. Г. Томалевски, АН, 136. Както е известно, възловите места в металната кристална решетка са заети от атоми и положително натоварени йони. Хим. ХI кл, 1965, 88.

2. Прен. Който е основен, главен по значение; най-важен, централен. В мислите си, казани просто,.. — Будевска се спира на възловите конфликтни точки от душевния живот на героинята. Ст. Грудев, АБ, 182. Имаше едно дълбоко противоречие в цялата история, то пораждаше съмнение в правотата на собственото му поведение и го [Грашев] тласкаше към преоценка на възлови моменти в живота му. Д. Фучеджиев, Р, 98. Само така публицистиката ще може да се доближи до една от най-важните си съвременни задачи:.. смело да поставя за разрешение възловите въпроси, от които зависи най-бързото преодоляване на трудностите и придвижването напред. В. Йосифов, Избр. тв I, 173. Не умеем да използуваме конкретния повод и спор за разгръщане на дискусия по основни, възлови, както казват, въпроси. ЛФ, 1958, бр. 8, 2.