ВЪЗЛОВАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Възлест. Други фърлиха въз високата стряха възловато въже с желязна кука и двама бързо се покатериха по тая мъчна стълба и се префърлиха отвъд. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 158. В тая приказка не става дума за габърите — благородните, високите,.., а за габърите от най-долната порода, наричани "свинак" — ония възловати сиви и чепати габъри, които единствени растат по скалиста земя. Н. Хайтов, ШГ, 167. Ние бяхме минали не през една такава брезова горичка. Ходенето през такива горички е много трудно. Тези брези джуджета,.., с възловати клончета, се стелят по земята. С. Ставрев, ТСП, 47. В дълбоките цепнатини на скалата са се вкопчили възловатите корени на дребна брезичка. П. Бобев, ЗП, 52. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с

хлътнали очи, / .. / А с пръсти възловати бе ръката. Ем. Попдимитров, СР, 160.