ВЪЗЛЮ̀БЛЕН

ВЪЗЛЮ̀БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Възлюбен. Със съкрушено сърце и дълбока горест смея да ви отправя съболезнованията си за неочакваната смърт на възлюбления ви съпруг, отличен и велик държавен мъж. Пряп., 1903, бр. 76, 2. Друг млад благороден от Харковската губерния съставил от по-здравите си селяни военно тяло и дошъл да защищава отечеството си. .. Любовта на възлюблената му майка,.., не можала да го възвърне от намерението му. А. Шопов, СКП, 12. Аз са сѐ скитам по моретата и очите ми не са еще видели възлюбления остров. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 102.

2. Като същ. възлюблен м., възлюблена ж., възлюблени мн. Остар., сега подигр. Възлюбен. След един час чичо Мартин предаде Аница на нейния възлюблен и .., изказа своите искрени пожелания на бъдещето семейство. И. Петров, ПР, 55.

— Друга форма: возлю̀блен.

Списък на думите по буква