ВЪЗЛЯ̀ЗВАМ

ВЪЗЛЯ̀ЗВАМ, -аш, несв. (остар., сега поет.); възлѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и (рядко) прех. Разг. Възлизам веднъж или няколко пъти. Възлязвам в рано утро по хълма, / край който къщите се потаят. К. Христов, ИБ, 13. Кой на кулата възлезна / и с копнеж ръце простре / към притихналата бездна / на неверното море? Д. Дебелянов, С 1946, 108. Аз тръгвам ската да възлезна / до тиха слънчева полянка, / но сварвам бръмбари железни [машини] / да спят в горуновата сянка. А. Муратов, ЖП, 47. Стори ми ся, че чух на морето гръм от пушкало, възлязвам тутакси на канарата отгоре. П. Р. Славейков, РО (превод), 103. По сметката възлязват / стотини хиляди; но нека ги броим / не толкоз ... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 205. От по-главните села са: Панагюрище.. Жителите му възлязват на 9000-10 000 души, които са занимават повече със земеделие и скотовъдство. С. Бобчев, ПОС (превод), 67.

Списък на думите по буква