ВЪЗМОГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗМО̀ГВАМ, -аш, несв.; възмо̀гна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възмо̀гнат, св., прех. Рядко. 1. Книж. Овладявам някакво силно чувство; надмогвам, преодолявам, превъзмогвам. Една безкрайна тъга ме наляга. Изгубих душевно спокойствие и напразно диря да го разсея, да забравя, да възмогна тая тъга. Ив. Вазов, ПЕМ, 133. Из кръв и дим, и ужас ний идем възродени, / за паднали другари възмогнали скръбта. Д. Полянов, Избр. ст, 21.
2. Прен. Поет. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества; възвисявам. Той казва ми без никакво стеснение, / че низки страсти моята любов / събужда в него, и че друга е / пръв път възмогнала духа му! К. Христов, ИБ, 66. — Ти в жертва даваш се — и аз страдая. / "Възмогваш ме — и сякаш те е грях?" К. Христов, ИБ, 54.
3. Непрех. Възмогвам се (в 1 знач.); замогвам се. Но за градинката му досвидя.. Не възмогна от боба и патладжана, ала поне има къде да се отбие вечер след работа. Др. Асенов, СВ, 153.
ВЪЗМО̀ГВАМ СЕ несв.; възмо̀гна се св., непрех. 1. Ставам заможен; забогатявам, замогвам се. — Ние ще можем да открием централното езеро [на петролното находище] и тогава нашият народ ще забогатее.. Йовков изслуша моите думи и очите му светнаха: — Ето откъде ще се възмогне нашият сиромашки народ. А. Каралийчев, С, 261. Тази година тате продаде на добра цена кожите в Пловдив .. Това означаваше, че материалното ни положение се беше подобрило, че се възмогваме. Г. Белев, ПЕМ, 40. — Виждаш ли, Тахтуне — .. — ти изрече една истина, аз не съм добре с главата си. А защо му са пари на човек, който не е добре с главата си?.. А ти ще се възмогнеш с тях. А. Гуляшки, ЗВ, 553. Опожаряван и разграбван, той наново възникнал като цвете в долината на Рилска река .. Манастирът се възмогнал, особено след като цар Шишман му определил много имоти и правдини. Ламар, ПР, 69-70.
2. Остар. Книж. Стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; извишавам се, извисявам се, възвишавам се, издигам се, въздигам се. И изведнъж още един хълм се изпречва, по-висок и по-стръмен от Акропола. Но по-незначителен със своята като кутийка малка постройка, кацнала на върха. Черквата "Св. Георги" е там, възмогнала се над Партенона, но не успяла все пак да накърни благородното му, старинно величие. Р, 1927, бр. 260, 4.
3. Остар. Книж. Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. — Колко обичах пролет, кога изгрее луната и надникне през листата, да я гледам как бавно се възмогва по тъмното небе. Ив. Кирилов, Ж, 52.
4. Остар. Книж. Възстановявам физическите си сили; укрепвам (Ст. Младенов, БТР).
5. Прен. Остар. Придобивам по-висши нравствени качества; възвисявам се, извисявам се. В нестройний строй на той химън горд / диханието на покой възвишен / трепереше — покой на дух възмогнат. П. П. Славейков, Събр. съч. I,58.