ВЪЗМОГВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМО̀ГВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възмогвам и от възмогвам се. Това [да заемем мястото на Турция в Европа] може да стане, като не се форсира нашето освобождение, а чрез училища, икономическо възмогване и тясно сцепление на цялата народност от всички краища ние бъдем готови за новата си историческа роля на Балканите. Т. Жечев, БВ, 275. Материалното възмогване на господствуващата феодална класа способствувало в много отношения за развоя на българската култу‑

ра. Ист. Х и ХI кл, 48. Въз основа на тези материали ученият свят, а после и широките кръгове на образованото общество са могли да се запознаят с миналото и сегашното положение на българите и да изравнят трудния път на нашето културно и национално възмогване. Б. Ангелов, ЛС, 153.