ВЪЗМОЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗМО̀ЖНО нареч. 1. Само при прил. или др. нареч. За означаване на крайната възможна степен в проявата на някакво качество; доколкото може, доколкото има възможност, по възможност. Тая мъчнотия трябва да е била още по-голяма за руските топографи — не познавайки ни хората, ни езика, които първи са дали подробна и възможно вярна карта на отечеството ни. Ив. Вазов, Съч. ХV, 131. Творецът на "Книга на песните" се е домогвал да даде на своите творения възможно съвършена форма, каквато — .. — му налага негова художествен вкус. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 53. Бойците се спуснаха с възможно най-голяма бързина към квартирите си. П. Вежинов, ВР, 113. Макар и да беше наредено да се върви с ускорен марш, с възможно най-голяма бързина, по ешелоните лумнаха смехове и песни. А. Гуляшки, ЗВ, 341.
2. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед.: а) Означава, че може, че има възможност нещо да стане, да се извърши или да съществува. Откато беше почнал да се съди за тия ниви, едвам сега Гроздан усети истинска болка за тях. Нима беше възможно да му ги отнемат? Й. Йовков, Ж 1945, 169. Левски не достига до Влашко .. Възможно е да се спасеше, ако побързаше да замине. Но той не бърза. Г. Бакалов, Избр. пр, 205. Само бай Ганьо не допущаше, че е възможно българи да бъдат виновни в тази неуправия. Ал. Константинов, БГ, 24. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 19. — Опитвам се да му вляза в положението,.., но просто не разбирам как е възможно всичко това. Й. Попов,
ИЖП, 18. За съдия ме туряш ти и питаш: / как мисля аз, и мога ли отсъди, / дал е между жена и мъж възможно / другарство чисто на света да бъде? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 138. б) При крат. лич. местоим. в дат. — означава, че някой може, в състояние е да извърши, да направи, да почувства нещо. Пет-шест дена откак съм напуснал София, а ми се струва, че месеци са изминали .. И мисля, че не би ми било възможно да живея далеко от България. Ив. Вазов, ПЕМ, 79. И тези интересни случки,.., тях аз ще се опитам да разкажа на следните страници, доколкото това ми иде отръки и ми бъде възможно, по скудните фактични данни и лични спомени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 113. — Не ми е възможно, другарю майор, да ям консервата сурова. Някак си много гадно се клати пелтето, та я сварявам, доливам водица. П. Вежинов, НС, 89-90. Не ѝ е възможно да търпи повече.
3. Като вмет. дума. За означаване на известна несигурност, на известно предположение за реално съществуване или осъществяване на нещо. — Обичала те .. разкайва се, уверена е, че ти я още обичаш. — Възможно, но Нина е умряла за мен. Г. Стаматов, Разк. I, 81.
— Друга (остар. книж.) форма: возмо̀жно.