ВЪЗМУТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМУТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възмутя като прил. 1. Който е обзет от възмущение. — И вие го не заплюхте и не си излязохте? — издума възмутеният до глъбините на душата си Кардашев. Ив. Вазов, Съч. Х, 34. Със слюнка на уста възмутеният господин продължил, че е скандал за българската книжнина да се пишат биографии на хора, които са докарали Баташкото клане. Н. Ферманджиев, РХ, 206.

2. Който изразява възмущение. Докато младата жена невъзмутимо закусваше, двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица, критикуваха местния сладкар. Д. Кисьов, Щ, 176. Лицето ѝ доби смаян израз, който после стана възмутен, а след това гневен. Д. Димов, Т, 214.