ВЪЗМУТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМУТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Лице, което вдига бунт, въстание. Но Брут и Касий са биле злодеи, възмутители? Хр. Ботев, КК (превод), 44. Народът са стече на купища и принуди възмутителите да си влязат в къшлите. С. Бобчев, СОИ (превод), 131. Лица, хванати невъоръжени без съпротивление на места други от мястото на възмущението, не ся наказват с наказанието на възмутители. Ф. Перец и др., НЗ, 22-23.

2. Разг. Нарушител, смутител. Доколкото търсенето на ликвидни средства се предполага, че е стабилно, то възмутител на спокойствието винаги са промените в предлагането на пари. 168 часа, 1991, бр. 19, 9.

— От рус. возмутитель.