ВЪЗМЪЖА̀ВАНЕ

ВЪЗМЪЖА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възмъжавам. Кой го бе научил да подозира другите в лоши намерения? .. Или тази промяна у него беше естествена, беше едно възмъжаване по дух след възмъжаването по години? Ем. Манов, ДСР, 402. Щадете младоците, братя, помагайте им в страшния и съдбовен път към възмъжаването! Ем. Станев, А, 72. Поетът трябва да воюва за по-голяма самобитност и оригиналност,.. Това, разбира се, ще дойде с времето, с опита. Това е въпрос на творческото възмъжаване. ЛФ, 1956, бр. 48, 2.

Списък на думите по буква