ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗНАГРАЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Заплатена сума или дадено нещо материално срещу положен труд или за извършена услуга. И той спечелил делото — първото си дело — и взел двайсет лева възнаграждение! Д. Калфов, Избр. разк., 354. Те [ратаите] получават съвсем нищожно парично възнаграждение, тъй като част от него вземали в натура. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. По тесен коридор те се упътваха към някаква странична стая без прозорци. Нея домнул Санду даваше срещу прилично възнаграждение на лица, които .. предпочитаха събирането им да става скрито от чужди погледи. Ст. Дичев,ЗС I, 413. Като предлагам настоящата си покана, видях за добре да предложа и възнаграждение от моя страна било в мое издание книги, било в пари,.., на тия добри приятели. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, б. с. Трудово възнаграждение. Премиално възнаграждение. Наднормено възнаграждение.

2. Остар. Книж. Награда. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Италианските съюзници, които от сичките повече носели теготата на римските войни, искали, като законно възнаграждение — право да са считат за римски граждани. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 328. // Нещо, дадено на някого в замяна; компенсация. И друго възнаграждение не иска за много трудния си живот, освен сладкия поглед на ония, что тя възблагодарява. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 40.

— Друга (остар. книж.) форма: вознаграждѐние.