ВЪЗНАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЗНАК нареч. По гръб, с лице нагоре. Падна Шибил, падна най-напред на лицето си, после възнак. Й. Йовков, СЛ, 18. Лежеше тя възнак, неподвижна и безмълвна, но ако човек се взреше по-добре, щеше да забележи как по лицето ѝ минаваха сенки, устните ѝ потрепваха. Ст. Цанев, МБ, 127. Балкан се изтегна възнак, скръсти ръце под главата си и се замечта. М. Марчевски,

ГБ,124. Ратаят Янаки .. лежеше възнак на одъра и нещо си пееше. Ем. Станев, ИК I и II, 30. Руска, легнала възнак.., гледаше през клоните на шубрака ясната луна и душата ѝ се топеше в някакъв тих, сладък копнеж. Д. Ангелов, ЖС, 425.