ВЪЗНАМЕРЯ̀ВАМ

ВЪЗНАМЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възнамеря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. (остар.), непрех. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Имам намерение, замислям да осъществя, да извърша нещо. Най-много я развълнува обстоятелството, че през лятната ваканция с равни парични приноси и труд от монасите Институтът по опитна медицина и Дружината на Христа възнамеряваха да открият в епидемните огнища около Пеня Ронда болница за проучване новата ваксина на отец Ередиа. Д. Димов, ОД, 142. Влезе във вечерния влак и се настани в едно празно купе. На другия ден възнамеряваше да бъде в Горна Оряховица. Ем. Станев, ИК I и II, 156. Толкова дълго време той не беше се разделял с едничкия си син — и на̀, той, бащата, нема̀ сили да го посрещне сурово и студено, както възнамеряваше. Г. Караславов, ОХ I, 237. Мечкарски се бе приготвил за домашен отпуск, който възнамеряваше да прекара в някой курорт. Ст. Марков, ДБ, 223. С голямо удивление ся известява, че цар Квибий, разгневен защо европейците да направят град на земята му, възнамерил да го разори и изгори. П. Кисимов, ОА I (превод), 148.

Списък на думите по буква