ВЪЗНА̀СЯМ

ВЪЗНА̀СЯМ, -яш, несв.; възнеса̀, -ѐш, мин. св. възнѐсох, прич. мин. св. деят. възнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Книж. 1. Нося нагоре; издигам, изкачвам. Оттук мя вдигнете, / от този свят трънен, суха слама, / възнесете мя към небето, дето / няма злоба. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 924.

2. Отправям (молитва и под.). И стълпи се по вси църкви и обители народ — да възнася молитви към света Богородица Елеуса и към Господа Пантократор. Н. Райнов, ВДБ, 59. Души безгрешни сякаш, процесия безкрайна, / невидими към Бога молитвата си тайна / възнасят. П. К. Яворов, Съч. I, 17. Навсякъде из България в този ден [14 февруари] църквата възнася благодарности и молитви Богу за здравието и дългоденствието на господаря. С, 1894, бр. 1319, 1.

3. Хваля много; възхвалявам, превъзнасям. В омая на страстта, / в домогвание за една милувка, / не ме ли той възнасяше — Киприда?! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42. Критик приятеля си хвали, вика, / приятелят възнася пък критика... Ем. Попдимитров, СР, 90. възнасям се, възнеса се страд.

ВЪЗНА̀СЯМ СЕ несв.; възнеса̀ се св., непрех. Книж. 1. Движа се, отивам нагоре; издигам се, понасям се нагоре. Летим вече над Германия. Ние сме над облаците. Няма процепи, няма земя. Ту се възнасяме, ту падаме в безвъздушни дупки и самолетът започва да рие като в сняг. Г. Белев, КВА, 27. Влязохме в една тъмна стая, тази стая се откачи от земята и ние почнахме да се възнасяме. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Той [орелът] със силните си крила се възнася до облаците. Ст. Ботьов, К (превод), 6.

2. За звук, шум и под. — разнасям се нагоре и на всички страни; раздавам се. Камбани поръча в солунските леярници, дето ги лееха от чудна сплав, та като забият, да ечи планината и да се възнася хвалебственият им звън към небето. П. Константинов, ПИГ, 14. Зад каменната ограда,.., наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу, в една кипяща пенлива маса, от която се възнася силно бумтение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Огнище — град си ти [Париж] на свобода, / богатства тук враждуват с нищетата, / и щом залезе слънцето по здрач, / псалом се глух възнася с кървав плач. Ем. Попдимитров, СР, 118. Не викове отчаяни тук чух / като онез, що мъка зла разпаля; / въздишки поразиха моя слух, / кои отвред възнасяха се стройни / и стигаха далеч кат ропот глух. К. Величков, Ад (превод), 37.

3. Големея се (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква