ВЪ̀ЗНЕБЕ

ВЪ̀ЗНЕБЕ нареч. Диал. Много високо, нагоре във висините; възбог. — Ура! Ура! Ура! И гражданинът Тричко Тричков подскочи три пъти от радост, хвърли си възнебе шапката и изхвръкна като птиче на улицата. Хр. Радевски, Избр. пр III, 206.

Списък на думите по буква