ВЪЗНЕГОДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗНЕГОДУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Книж. Изкажа, изразя негодуванието, което ме е обзело. — И няма аз да стана оръдие на едно лошо и неправедно дело, от което ще възнегодуват болярите и народа. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 119. — Тя, майка ни, отиде надолу по селата. Ожени се, щом умря баща ни, спокойно отговори то [момченцето]. — А вас ви остави сами, а! — възнегодувах аз. — Аа, не! Тя ни искаше, ама оня не ни щя... Ил. Волен, РК, 28. Когато Раковски пожелал да вземат участие в това [букурещко] дружество и някои от младите

българи,.., старите богаташи възнегодували, защото не им било приятно да имат съприкосновение с подобни хора. З. Стоянов, ЗБВ I, 75. — Твое ли е това дете? — попита Евгени,.. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка. — Та аз съм дърта, стогодишна баба!... Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20. Само баща ми, който казваше, че го боли стомах от качамака, от време на време се осмеляваше да възнегодува: "А бе няма ли да омесиш хляб най-после?" Ст. Даскалов, БП, 24.