ВЪЗНИСИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗНЍСИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възнисък. Възнисичка, от ония дребни жени, които така много се ха‑

ресват на мъжете, тя говореше високо и неспирно. М. Грубешлиева, ПП, 202. Двете баби седнаха насреща ми,.. — и двете възнисички, но държеливи. Н. Хайтов, ШГ, 58. Агентът — то бе един средна възраст човек, възнисичък и доста дебеличък, винаги весел, винаги закачлив. Д. Калфов, КР, 21.