ВЪЗНОСЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗНО̀СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Възнасям; възносям, възнисам. Часто ся чуеше, в повседневните си смирени молитви как възноси пред Бога бедите и неволите на своите съотечественици. Лет.,1869, 129. На колкото и да възносим чудесните плодове от труда,..; — все пак не по-малко жива истина е, че без природни дарби на ума и на сърцето никакъв труд.. никога не би изкарал Шекспировци, Нютоновци,.. и други такива. Й. Груев, СП (превод), 53.

ВЪЗНО̀СЯ СЕ несв., непрех. Възнасям се; възносям се, възнисам се. Чудесен светозарен облак във вид на венец възносил ся над тялото на бож. майка или е загръщал и скривал всичкото това тържествено съпровождане. З. Петров и др., ЧБ (превод), 233.