ВЪЗОБНОВИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗОБНОВЍТЕЛ, -ят,-я, мн. -и, м. Книж. Лице, което възобновява нещо значително, нещо важно за много хора. Гробът на Климента ХIII съставя епоха в историята на ваянето. Канова, възобновителят на класическото изкуство в новите времена, нанесе тука своята решителна победа на тържествуващия безпрепятствено дотогава маниеризъм. К. Величков, ПССъч. III, 79. Тая [взаимоучителна] метода и нейните възобновители придобиха, както е известно, огромна слава. СбНУ ХI, 634. Никой от неговите [на българското царство] основатели или възобновители не остави син, който да може да го наследи. Т. Шишков, ИБН, 205.