ВЪЗПАЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПА̀ЛВАНЕ¹ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалвам1 и от възпалвам се; възпаляне1. Съскат огнените персийски заклинания при възпалване на светилниците, кога жрецът разнася в теменужния мрак на храма страшните слова на Митра. Н. Райнов, БЛ, 10.

ВЪЗПА̀ЛВАНЕ², мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалвам² и от възпалвам се; възпаление, възпаляне2. Чрез варенето на млякото губи си въглената кислота, а пак знае ся, че органите на смисането са повредени от кислоти, които причиняват възпалвания, колика, сюргюн (диарея) и пр. У, 1871, бр. 7-8, 141.