ВЪЗПАЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПАЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Мед. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване, зачервяване и болезненост на засегнатата част от тялото. Запарка от лайкучка се прилага при възпаление на венците, на зъбите и гърлото. А. Бойчинов, ПХ, 18. В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит, гнойни възпаления на кожата, костите, ставите. С. Славчев, ЖББ, 52. Хепатитът (болест на Боткин) е възпаление на черния дроб. Анат. VIII кл, 61. Хроническо възпаление на гърлото. Възпаление на сливиците. Възпаление на ставите. Възпаление на белите дробове.