ВЪЗПИТА̀ВАМ

ВЪЗПИТА̀ВАМ, -аш, несв.; възпѝтам, ‑аш, св., прех. 1. Системно въздействам върху физическото и нравственото оформяне на някого, обикн. в детска или юношеска възраст; давам на някого възпитание. Откъсвах от залъка си за доброто на децата си, да ги възпитам, да ги изуча. Елин Пелин, Съч. IV, 148. — Да възпитаваш крехките души, да посяваш в тях добрите семена на науката и добрите чувства... Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 18. За нас съществува друг остър и най-жизнено важен проблем — да възпитаме истински, достойни граждани на републиката. П. Вежинов, СО, 175. Констант помолил Елениния баща да я пази целомъдрена и да възпита детето, което ще се роди. М. Драгоманов, СбНУ II, 162. Имам един шурей на имя Христе Василиев, когото от малолетство телесно и нравствено възпитавам. АНГ I, 61. // С предл. в и др. същ. Давам на някого някакво възпитание. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво,.., да не се прекалява с ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и II, 31. На България трябват сега мозъци с трезви мисли..; — трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 155. Децата възпитават в кротост. С. Бобчев, ПОС (превод), 231. Константин .. бил обучен в гръцките науки, но като възпитан в християнството, намразил императорите, задето преследвали християните. М. Драгоманов, СбНУ II, 163. Според сказанието на Петра Сицилийски, една ревностна манихейка, на име Калиникс, която е живяла още в IV век, възпитала двамата си синове, Йоана и Павла, в манихеизъм и ги проводила в Армения да проповядват. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 53.

2. Системно насаждам, развивам у някого положителни качества (навици, чувства и под.). Десетилетия то [сп. "Светулка"] възпитава у малките българчета високи нравствени и граждански добродетели. Ал. Спасов, С, 134.

3. Чрез системна работа, чрез системно въздействие върху някого оформям възгледите му в определена област на изкуството, обществения живот и под.; създавам определен мироглед на някого. Не мисли ли г. Стоилов, че може да прати една депутация до Бойкинова да не отива нигде, а да остане, да възпитава политически народа? С, 1894, бр. 1497, 4. Великите руски писатели възпитават у него [Яворов] художника и затвърдяват демократизма и хуманизма му. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 138. възпитавам се, възпитам се страд. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше от де да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Ив. Вазов,

Съч. ХХIII, 21. Още тогива ние не искахме да вярваме, че тая правдина, дадена като условие на българското преселение [в Бесарабия],.., да имат право да са възпитават на езика си,.., ще са изличи и отнеме днес именно, при едно либерално министерство — което управлява Румъния. НБ, 1875, бр. 70, 271.

ВЪЗПИТА̀ВАМ СЕ несв.; възпѝтам се св., непрех. По самостоятелен път придобивам възпитание. През дългата им задружна работа с хората техният животински инстинкт бе се възпитал да усеща трудността на задачата и важността на далечната цел. Елин Пелин, Съч. II, 154.

— Друга (остар. книж.) форма: воспита̀вам.

Списък на думите по буква