ВЪЗПЍТАН

ВЪЗПЍТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възпитам като прил. Който се отличава с добро възпитание, който умее добре да се държи. Чудно, защо Лина не обича това момче... Възпитано, културно, винаги се държи учтиво с нея... М. Грубешлиева, ПП, 278. Ала риба с нож не се яде. Това е закон на фабрикантите на кухненски прибори, закон на практичните и неуморими изобретатели, които внушават на хората да изглеждат възпитани, когато се хранят. Св. Минков, ДА, 10. По нея [нашата улица] се скита нехайно момче. / .. / И уж е момче на възпитан баща, / а псува и бъбре за празни неща. Цв. Ангелов, НП, 95.

— Друга (остар. книж.) форма: воспѝтан.

Списък на думите по буква