ВЪЗПИТАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПЍТАНИК, мн. -ци, м. Книж. 1. Лице (обикн. дете, юноша, млад човек) по отношение на друго лице, което се занимава с неговото възпитание и образование. Това беше високопросветеният Теодосий, ученикът на Григория Синаита,.., дето бе съ‑
брал петдесетина ученика,.. Между младите му възпитаници се числеше и знаменитият по-после Евтимий. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 124. Леля му беше стара мома... Следеше всяка стъпка на своя възпитаник и го придружаваше навсякъде. М. Марчевски, П, 107. Твърде много Ленски говорел на възпитаниците си против механическото заучаване на ролите. Ст. Грудев, АБ, 44. Работата на възпитателя трябва да се ограничи само в незабелязано напътване, а не в активна помощ, която да отслаби енергията на възпитаника и да поквари още незакрепналия му характер. Р, 1927, бр. 252, 1. Един от манастирите, който е по на централно място да се определи за училище, сякой манастир да държи в това училище по двама възпитаници и сяка една община, която има нужда за свещеници, да проважда там по един или двама избрани момци. Г, 1963, бр. 8, 58.
2. Лице по отношение на учебно заведение, в което е получило или получава своето образование и възпитание. Ралев се учуди, когато научи, Гаврил Бойков е един от първите възпитаници на нашия университет. О. Василев, Т, 95. Син на беден занаятчия,.. и възпитаник на семинарията в Одеса, Ботьо Петков, работи през целия си живот като народен учител в Калофер и Карлово. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. На много от Роберт-колежските възпитаници са дава по 10-15 анг. лири месечна заплата, за да ходят между народа и да пръскат противоруски идеи. НБ, 1877, бр. 62, 241. Възпитаник на Немската гимназия. Възпитаници на Софийския университет.
3. Със съгл. опред. Лице по отношение на чуждестранна среда или страна, в която е прекарало дълго време и там е получило образованието си, възпитанието си и е оформило мирогледа си. Отначало Каравелов учи в родното си градче в килийното училище, а после при Найден Геров и Йоаким Груев. И двамата просветители — руски възпитаници, не само го учат на светски науки, но събуждат у него интерес към Русия и литературата. Лит. Х кл, 123. Изложих твърде осторожно [в писмото] и в дух всеславянском онова, което аз, като руски възпитаник, намерих съобразно с духа на времето. АНГ I, 607. Немски възпитаник — бил е известно време ученик на известния художник Кокошка — запознат и със съвременната французска живопис, Обрешков следва изискванията на живописта, която търси характерното, динамичното в нещата. БР, 1930, кн. 3, 116.
— Друга (остар. книж.) форма: воспѝтаник.