ВЪЗПИТАНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПЍТАНИЧЪК
ВЪЗПЍТАНИЧЪК, -чка, -чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от възпитан. — А да го видите само какъв ми е деликатничък, какъв ми е възпитаничък — казваше сияеща майката на двете дошли на гости богати лели. П. Незнакомов, БЧ, 34.