ВЪЗПИТА̀ТЕЛ

ВЪЗПИТА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което възпитава някого, занимава се с възпитанието на някого. Та малко ли е то, да формираш волята, характера и ума на петдесетина палавници, живели и раснали при най-различни условия, когато ние върху собствените си деца не сме в състояние да се проявим като истински възпитатели? Ст. Чилингиров, РК, 45-46. Тук, под този покрив,.., заобиколен от гувернантки и възпитатели, малкият Петърчо израсна негоден за самостоятелен живот. М. Марчевски, П, 104. Той работи сред народа и в столицата като учител и училищен инспектор, като възпитател на младите. А. Каралийчев, С, 242.

— Друга (остар. книж.) форма: воспита̀тел.

Списък на думите по буква