ВЪЗПИТАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПИТА̀ТЕЛНО. Нареч. от възпитателен. И най-сетне нямало да е възпитателно за учениците и за самата Сашка, ако поведението ѝ се поправи без нито една стъпка от нейна страна. Ем. Манов, МПЛ, 184. Изкуството, което показва лошите прояви на хората, трябва да ги покаже критически, т. е. така, че да подействува възпитателно и облагородяващо на човека. Ст. Грудев, АБ, 44.