ВЪЗПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПЍТВАМ, -аш, несв., (остар.); възпѝтам, -аш, св., прех. Възпитавам. Нито по-долните, нито по-горните женски школи не преследват задачата да възпитват за живота. Лет., 1871, 190. А за женски училища нито са споменуваше. Затова майките, както е знайно, грижили се тогава сами да възпитват своите женски рожби, коя колкото е можела, с домашно възпитание. У, 1870, бр. 3, 44. Той учил и възпитвал млади момчета на драго сърце с голяма любов към работата си. Й. Груев, СП (превод), 302. възпитвам се, възпитам се страд.

ВЪЗПЍТВАМ СЕ несв. (остар.); възпѝтам се св., непрех. Възпитавам се. — Ти в коя държава си се възпитвал и образовал? — ще попита хаджи Калчо своята жертва. — В Русията, — отговаря смирено учителят. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 21.

— Друга (остар. книж.) форма: воспѝтвам.