ВЪЗПЛАМЕНЍТЕЛ

ВЪЗПЛАМЕНЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. 1. Леснозапалимо вещество, което се използва за възпламеняване. Двете странични повърхности на кибритената кутия се намазват със смес от червен фосфор като възпламенител, стъклен прах и лепило. В. Цокова, ОПВ, 17.

2. Специално приспособление (обикн. в бомба) за възпламеняване. "Ех, ще ги избият!" — стисна зъби Евгени и без да се предпазва, покачи се на една скала, откачи бомбата, която висеше на колана му, и дръпна копчето на възпламенителя. Д. Ангелов, ЖС,

626. За бързото съединяване на двете парчета уран в горната част на бомбата е поставен взрив и специален възпламенител, който в нужния момент запалва взрива. Физ. ХI кл, 175.

Списък на думите по буква