ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПЛАМЕНЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от възпламенявам2 и от възпламенявам се. Реши се бомбаджиите да се занимават не само със зареждане и възпламеняване, а да работят и на забоите, в извоза. РД, 1959, бр. 265, 2. Предимствата на ръчните огнища са простата им конструкция и лекото възпламеняване на горивото. К. Славомиров, Т, 357. Очакваше всеки миг възпламеняването на кралския гняв и се бе въоръжил да го посрещне тъй, че да не го раздухва. В. Геновска, СГ, 410.