ВЪЗПОМЕНУ̀ВАМ, -аш, несв.; възпомена̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, прич. мин. страд. възпомена̀т, св., непрех. и прех. Остар. Книж. Възпоменавам. Никаква злоба не хранях към вас, а, напротив, често възпоменувах благодеянията ви. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 88.