ВЪЗПРЕПЯТСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПРЕПЯ̀ТСТВАМ и ВЪЗПРЕПЯ̀?СТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да или със следв. отгл. същ. Създавам пречки, спънки за осъществяването на нещо или на някого, за да не може да извърши, постигне нещо; преча, попречвам, спъвам. — Научавам се, че вашата полиция е възпрепятствувала последните две чети да преминат Дунава. Ст. Дичев, ЗС I, 489. — Господин началник.. Моля ви, освободете ме... аз съм мобилизиран.. ще трябва да замина за частта си... не ме възпрепятствувайте да изпълня дълга си към отечеството. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 399. Не помня точно на кой от януарските празници лаборантът.. дойде на работа толкова пиян, че наби портиера, който се опита да възпрепятствува нахлуването му в института. Г. Бакалов, Избр. пр, 26. ● Непрех. С предл. на. Остар. Нейните всевъзможни правителства от Милоша и до Милана,.. сякога почти са са старале да възпрепятствуват на нашето освобождение и сякога почти са гледале да са възползуват от нашето доверие. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. Устата на кладенеца биле закрити с черга, за да възпрепятствуват на газа да излазя. Знан., 1875, бр. 8, 117. възпрепятствам се, възпрепятствувам се страд.

— От рус. воспрепятствовать.