ВЪЗПРЕТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПРЕТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който възпрещава; забраняващ. Който с внимание изучава черковната история,.., той ще види, че от Константина Велики насам светската власт е употреблявала повечето свои възпретителни и наказателни закони срещу ересите и въобще срещу противниците на господствующата религия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 67.