ВЪЗПРИЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПРИЀМАМ, -аш, несв.; възприѐма, -еш, мин. св. възприѐх, прич. мин. страд. възприѐт, св., прех. 1. Получавам възприятия от нещо. Той възприемаше света с цялата сила на сетивата си, изпълнен с най-добри предчувствия за деня. З. Сребров, Избр. разк., 146. Кольо се спря на шосето, защото не се решаваше да тръгне и не вярваше още, че е спасен.. Сетивата му отново започнаха да възприемат външния свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 524. В душата му изникваха за всичките тези познати места впечатления, усещания още от детството му и той и днес ги възприемаше и им се радваше с тези свежи детски впечатления, с тези детски усещания, като че отново ставаше дете. Ил. Волен, МДС, 212. Ниагара е пред мен!.. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри,.., невъзможно е музикантът.., да възпроизведе звуково величава симфония... И все пак тя е пред нас и ние я възприемаме с всичките си сетива. Г. Белев, КВА, 118. Учението за звука разглежда излъчването и разпространението на механични трептения, които ухото възприема като звук. Физ. Х кл, 1951, 18.
2. Разбирам смисъла, значението на нещо; схващам. Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят. Г. Караславов, Тат., 137. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на Хаджи поп Неделчя като божие указание и там,.., от чисто сърце дава обет. Т. Влайков, Пр I, 134. Тя не се задоволяваше само с лекциите. Е, раз‑
бира се, тях по-лесно възприемаше, защото на място всичко се изясняваше. Кр. Григоров, И, 135. И много пъти, преди да дам да се напечати някой разказ или приказка, аз прочитах ръкописа пред учениците си и наблюдавах как слушат и възприемат произведението. Ал. Спасов, С, 48.
3. Приемам неща с духовна стойност (мисли, идеи, знания, навици и под.) или начин на действие, поведение от някого (нещо) и ги правя свои; усвоявам. През цялото време на робството българите не са преставали да се сношават със Западна Европа и да възприемат, кога повече, кога по-слабо, новите западни идеи. Б. Пенев, НБВ, 16. Едно от най-хубавите неща, което тези поети са възприели от народната песен, е — пряко, без заобикалки да пристъпват към своя предмет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 40. Освен писмеността старите гърци възприели от източните народи знанията им по математика, астрономия и календара. Ист. V кл, 89. Тия дни вестниците ся занимават малко повече, за да определят и покажат направлението, което е възприела Германия в общата политика. Дун., 1876, бр. 1110, 60. Възприемам курс. Възприемам тактика. // Съгласявам се с нещо (предложение, идея, решение и под.), одобрявам нещо; приемам. — Мисля, ще се съгласите да възприемете моето предложение. Ст. Л. Костов, М, 6. Говореше се, че ще ставаме съюзници с Турция и ще се обърнем против Русия, нашата освободителка. Ето това обикновените хора не можеха да възприемат — да тръгнат заедно с вековните си врагове,.., и да се обявят срещу своите братушки, за които се пеят песни и се разказват приказки. Г. Караславов, ОХ I, 252. Възприемам чуждото мнение.
4. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Съгласявам се, скланям да направя нещо; приемам. — Защо се не обърна към правителството за поддръжка. — Не възприемам да се моля на ония магарета. Ив. Вазов, Съч. ХI, 155. При сичката си бедност, аз не възприех да искам предплата, както направиха някои фалшиви книгоиздатели. Ил. Блъсков, ДБ, 101. И възприе след малко да ми съобщи възпоминанията и странствованията си. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 69. Можеше да ся види,.., че не възприема споряд своето господарство да ся пуща в разговор със селянин. Б. Димитров, Я I (превод), 49.
5. Остар. Наемам се да извърша нещо, нагърбвам се с нещо; поемам. На туй граф де Лерма отговаряше.., че ако дон Жуан д' Агвилар са бои, има други готови да възприемат защитата на честта на испанските оръжия. Н. Михайловски, ПА (превод), 106. Любезний ми сине! В двегодишното ми почти отсъствие.. ти възприе без время домашните грижи. Р. Блъсков, ТПД (превод), 3. Затова ви ся моля сръдечно да възприемете като народен доброжелател тая длъжност въз себе си, та да подействувате дано би казаний Христо [възпитаник на Н. Геров] да постъпи в някое училище, та да усъвършенствува науките. АНГ I, 61.
6. Остар. Получавам нещо, което ми се дава, предлага; приемам. — А който от християните са потурчи, то що става с него, дядо Хаджи?.. — Той гори постоянно, като свещ [на оня свят],.. защото мирото, което той е възприел от свято кръщение .., никога не може да огасней. З. Стоянов, ЗБВ I, 28-29. "Онзи, който не възприема една каква годе работа за препитанието си и опросее, секий дума: ленивец!" Китка V, 1886, кн. 14, 14. // Получавам нещо, което съм заслужил с поведението си или по право. Верните царски поданици се задължават.. да обаждат или предават казания избягнал престъпник, щом го познаят, на законната власт, за да възприеме достойното си наказание. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125-126. Откак е възприел [митрополитът] доростолский владишкий стол,.. сокровище що е натрупал с грабителство от тая бедна епархия, не би можал да събере другаде за 80 години! БДн, 1857, бр. 12, 45.
7. Остар. Вземам навътре в себе си, приемам (течност, въздух и др.); поемам. Поп Миладин усърдно сипваше светата Христова кръв в зиналите под брадата му уста на богомолците,.. Всеки бързаше да възприеме от божествената възкисела течност, да се освободи от сторените, волни и неволни прегрешения, и да почне отново пак да греши. Чудомир, Избр. пр, 64. Пролетта е онова време, когато силите на естеството са намират в най-сгодните условия да възприемат сякакви семена и да ги произвождат в кичести и весели растения. СбПер. п I, 96-97. На утрото, когато влязохме в дюкяна, лъхът от галовките изпълни отморените ни гърди. Ние го възприехме като дълго бленуван аромат. Ст. Чилингиров, ХНС, 177.
8. Остар. Давам подслон, оказвам гостоприемство някому; приемам, посрещам. Лев го възприе добре, покръща го, даде му за жена братовчедката на царицата и го направи патриций. М 1857, 76. Брат ти си дойде; и баща ти закла охраненото теле, защото го възприе здрав. П. Р. Славейков, СК, 27. Той е дошъл наедно с Климента и Ангелара в България в лято 885, цар Борис го възприял с отворено сърце. Хр. Йоанович, Ц (превод), 27.
9. Църк. Вземам, поемам кръстеното дете от купела (Ст. Младенов, БТР). възприемам се, възприема се страд. Париж през септември 1946 година ми се видя жалък, западнал.. Но все пак изобретателните парижанки се мъчат да създадат някаква мода. Обърнатите им палта са така прекроени и освежени, че се възприемат от окото като нещо ново. Г. Белев, КВА, 31. Той [Мютат
Ефенди] ся възприе и посрещна от училищните епитропи и надзиратели с приличната почест. ЦВ, 1857, бр. 337, 162. Когато в това изложение са показани големите ползи и добрините във военно отношение, които ще произлязат, ако ся възприеме езерото [Девненското] за пристанище, чуждите землемерци във време на разискванията са предпочели пристанището на крайбрежието. Дун., 1876, бр. 1051, 1.
◊ Възприемам / възприема труд<а>. Остар. Книж. Обикн. в св. Със следв. изр. със съюз да. Заемам се с нещо. Възприях труд да съставя тая Писменица на славянския или по-добре на църковнославянския язик. Ив. Момчилов, ПСЕ, VIII. Възприехме труда да улесним изданието [на Български книжици] до свършеванието на годината им. СбПер. п I, 65.
— Други (остар.) форми: възприѝмам, восприѐмам и восприѝмам.