ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПРИЕМЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество, способност на възприемчив. Той е надарен от природата с особена възприемчивост за ония неща от външния свят, които са средства или предмет на неговото художество. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 179. Той [радиоапаратът] стана извор на гордост и веселие за тия прости души [хазяите]. С изумителна възприемчивост те усвоиха малките технически подробности. К. Константинов, ПНП, 41-42. Умението, деятелността, възприемчивостта към новите форми на живота, които така опасно се проявяваха в немюсюлманските поданици, трябваше да се обуздаят. Ст. Дичев, ЗС I, 335. Колкото за мене, аз не помня умът ми някогаш да е работил по-бързо, по-добро и духовната ми възприемчивост да е била по-чувствителна, отколкото в тая вечер. ССГ (превод), 26.

2. Спец. Общо биологично свойство на живия организъм да реагира на нормални (физиологични) и на болестни (патологични) дразнения. За предпазване е необходимо изолиране на болните, отбягване контакт с тях и пр., тъй като възприемчивостта на неболедували е много голяма. Анат. VIII кл, 180.