ВЪЗПРИЍМАМ

ВЪЗПРИЍМАМ, -аш, несв. (остар.); възприѐма, -еш, мин. св. възприѐх, прич. мин. страд. възприѐт, св. , прех. Възприемам. Человеците, за да могат да видят нещо, нужно е да се образува едно изображение върху една ципица.. в заднята част на окото.. Как мозъкът възприима такива впечатления, ний не знаем. ИЗ 1877, 1881, 4. Такъв характер дадоха на вековната тая черковна борба на българете,.. самите гърци, които не възприимаха да има на полуострова народ и държава, независима от Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 114. Добри учители не са тези, които са щедри на тамяна да го пушат пред чорбаджиите, да ги прикадяват и да им надигат носа; но тези, които въодушевени от любов към народа си, са строги в изпълнението на своите длъжности и не възприимат да ходят да саладисват каук на тогоз чорбаджия и на оногоз. Г, 1863, бр. 7, 55. възприимам се, възприема се страд. Срещу отхвърлянието.. на една страна на тия [противни] думи, понеже ся възприима основа за съждение на размишленията на другата страна, мисля, че е малко мъчно да ся презрат и отхвърлят само тия неща, които имат толкова голяма важност. Дун., 1876, бр. 1110, 2.

Списък на думите по буква