ВЪЗПРИЯТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПРИЯ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Псих. Отражение на непосредствено действащите върху сетивата предмети и явления във формата на цялостни нагледни образи. Възприятията биват няколко вида в зависимост от това, кой от анализаторите играе определяща роля при възприемането на предметите и явленията. От тази гледна точка различаваме следните видове възприятия: зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни, двигателни и други. Псих. ХI кл, 37. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че почти всичко, което знаем за заобикалящия ни свят и особено за тела, с които не можем да влезем в непосредствен допир.., се дължи на зрителните ни възприятия. Физ. Х кл, 100. Упражненията за възприятие, чувство за разстояние.. и други

представляват важни компоненти от физическата подготовка на боксьора. Ем. Жечев, Б, 175. Разстоянието, което автомобилът изминава от момента, когато шофьорът е видял препятствието, до момента, в който е осъзнал необходимостта от спиране и е натиснал спирачката, това разстояние може да се нарече отрязък на възприятието. Т. Горанов и др., ПА, 140.

2. Остар. Възприемане. Буйният темперамент на ренесансовите герои, тяхното жизнерадостно възприятие на живота — всичките тези типични черти на човека от Ренесанса пипсваха в мнозинството от сценичните образи. Т, 1954, кн. 4, 39.

— От рус. восприятие. — Друга (остар. книж.) форма: восприя̀тие.